лично блогче :: ПИСМО НА ЧАРЛИ ЧАПЛИН ДО ДЪЩЕРЯ МУ ЖЕРАЛДИН

Мое момиче,
Сега е нощ. Една коледна нощ.Всички невъоръжени воини в моята малка крепост заспаха.Не са будни нито брат ти,нито сестра ти.Дори майка ти вече спи.Едва не сабудих заспалите птички,докато стигна до тази полусветла стая.
Толкова съм далеч от теб!Но нека ослепея, ако макар и за миг твоя портрет е изчезвал от очите ми.Той е тук-на масата,тук-до моето сърце.Но къде си ти?Там-в приказния Париж,танцуваш на величествената театрална сцена на Шан з"Елизе.Знам това,а сякаш в тихата нощ чувам стъпките ти,виждам очите ти да блестят като звезди в зимната тъмнина.Чух,че твоята роля в този празничен и светъл спектакъл е ралята на персийска красавица,пленена от Хан Татар.Бъди красавица и танцувай!Бъди звезда и сияй!Но ако възторзите и благодарността на публиката те опиянят,ако ароматът на цветята,изпратени за теб,те замае,ти седни в един ъгъл,прочети писмото ми и се вслушай в гласа на своя баща.
Аз сам твоя баща,Жералдин!
Аз сан Чарли,Чарли Чаплин!
Знаеш ли колко нощи съм седял до твоето легло,за да ти разказвам приказки,когато ти беше малка-за Спящата красавица,за будния дракон в полето…А когато сънят идваше в старческите ми очи,аз му се надсмивах и казвах:"Върви си!Аз спя с мечтите на своята дъщеря!"Виждах едно момиче да играе на сцената,една фея да танцува по небето.Чувах публиката да казва:"Виждате ли това момиче.То е дъщерята на стария шут.Помните ли как се казва-Чарли?"
Да!Аз съм Чарли!Аз съм старият шут!
Днес е твой ред.Танцуваи!Аз танцувах в широк и окъсан панталон,а ти-в копринена рокля на принцеса.Тези танци и шумът на аплодисментите ще те издигат понякога в небесата.
Иди!Иди и там!Не се връщай на замята!И гледай живота на хората,живота на ония улични танциорки в крайните квартали,които играят гладни и треперят от студ и бедностАз бях като тях,Жералдин!В ония нощи,в ония приказни нощи,в които заспиваше с моите приказки,аз оставах буден.Гледах твоето лице,усещах ударите на сърцето ти и се питах:"Чарли!Нима това котенце ще те познае някога?"Ти не ме познаваш,Жералдин…Колкото и приказки да съм ти разказвал в ония далечни нощи,своята приказка аз никога не съм разказвал…А тя също е интересна…Приказка за един гладен шут,който танцуваше и пееше в бедните квартали на Лондон,а после…събираше милостиня…Това е моята приказка!Аз съм вкусил глада,зная какво значи да бъдеш без покрив!Нещо повече,аз съм изпитал унизителната болка на скитника шут,в чиито гърди бушува цял океан от гордост,а трябваше подхвърлените монете да го пресушават,но въпреки всичко аз съм жив,а за живите обикновенно малко се говори.
По-добре да говорим за теб!
След твоето име,Жералдин,е моето-Чаплин.С него повече от четиридесет години съм разсмивал хората на земята.Но аз съм плакал повече,отколкото те са се смели,Жералдин!В света,в който ти живееш,не съществуват само танци и музика!..

В полунощ,когато излизаш от големия салон,ти забрави богатите почитатели,но не забравяй да попиташ шофьора на таксито,който те отвежда у дома,за неговата жена…И ако е бременна,ако няма пари да купи дрешка на детето,ти сложи пари в ръката му .....

Toва е само част от писмото на ЧАРЛИ ЧАПЛИН ДО ДЪЩЕРЯ МУ ЖЕРАЛДИН
и то има за цел просто да ни накара да помислим малко върху живота си и да престанем да се тревожим за глупости , защото всичко в живота е преходно и не си заслужава да се ядосваме за всичко а най – добре е в повечето случаи да си припомним и песента – Don’t worry , be happy

_________________
Б.К.
http://bobi1.blog.bg/
http://business.blog.bg/
http://wwww.lulinsofia.start.bg/

Нагоре