На Жужчето

Ежко бежко беше болен ,
и макар и недоволен трябваше в гората да работи ,
съчки и малки пръчки да събира ,
за да може къщичката си отново той да сбира .

И срещна го веднъж Лисан - този малко лукавичак и едър великан ,
но марар да изглеждаше той страшен, той не беше добър и духовит,
чак, на малката калинка правеше път ,
за да стигне тя до нейният семеен кът .
Ежко щом видя Лисан се той уплажи и наежи своите бодли ,
като истински игли да се защити от големия Лисан ,
че чувал бе той от всички и мислеше че попаднал е в зловещ капан


Но Лисан, си беше добричък по душа ,
макар и цар на цялата гора 
и помогна той на ежко с къщичката си да построи
и ми стана весело и благо , а Ежко реши и да го нагости
Те приятелчета бяха си отдавна и Лисан мкар да правеше преди злини,
той се промени и на Ежко помогна за всичко и се извини .

Та поуката е тук една може и да си злодей в голямата гора ,
но срещнеш ли ти таралежчето Жужчо изведнъж ,
ставаш друг човек , добур , макар и да си бил преди това лош