Минаха доста мачове от СП , но като че ли това не е световно , а някакво клубно първенство.За хората родени след 2000 г. може това да си е в реда на нещата.Първите ми спомени от СП са от далечната 1982 и страхотни отбори на Италия , Бразилия , Англия , Франция и Германия.Тогава нямаше нужда нито да слушам коментара нито гледам екипите за да знам кой играе.Всяка голямо футболна сила си имаше свой стил.
Няма как да сбъркаш Германия с Франция или Франция с Италия.Бразилия бяха нещо коренно различно.Сега ако не знаеш кой кой е може да се объркаш.Какво да правиш глобализация и тотална загуба на идентичност.
Няма как да сбъркаш Фалкао,Зико и Сократес със Платини , Тигана и Жирес. Литбарски , Румениге и Магат със Тардели , Конти и Роси.
Велики играчи които играеха своята игра и всяка световна футболна сила имаше свой стил.Така беше и на ЕП 84 и на следващите първенства (СП и ЕП) до 2002.
Новият век всичко комерсиализира и днес 2018 без коментатора , интернет и цвета на фанелките малко трудно ще различим кой отбор кой е.
Тогава дори на черно-блите телевизори различавахме отбори , а сега :(
Не мога да се оплача от качеството на играта , но няма романтиката.
Като се сетя , че през тази 1982 за първи се сблъсках с стикерите с футболисти.
Вече през 1984 на ЕП имахи албум в който да ги лепя и да разменям с приятели.
Сега нещо не виждам такива деца.
Като се сетя , че тогава гледахме на 17" , а сега гледам 50" би трябвало удоволствието да е по-голямо , но не е.Няма го онова с което израснахме.Няма я онази романтика.Няма е онази Бразилия която ни караше да настръхваме.
Всяко нещо което се комерсиализира вече не е същото !
Нещо не виждам и децата да викат аз съм Зико , аз съм Марадона. Няма вече такива играчи. Няма герои ! Децата имат нужда от герои , а не от рекодьори !
Освен всичко това в онези времена никой не се интересуваше от жените и приятелките на футболистите , а се интересувахме само и единствено от футбол.Сега чета , че сестра на Хамес била по-известна от него в момента.Това нямаше как да се случи през 80-те !