Седя аз самотен в стаята
потънала в мрак.
И опитвам се да скрия
тъгата в моето сърце.
Опитвам но не мога и
сълзите стичат се по моето лице.
Ти отново си при него! Аз знам!
Нали помоли ме да те заведа.
Помоли ме,не можах да ти откажа.
А сега!
Господи, има ли по голяма болка от това!?
Не виждаш ли, че аз умирам! Болката бавно ме убива.
Болка родена от страстта. Болката на любовта.
Mоля те, върни се ти сега.
Моля те, не ме оставай в ноща.
Прегърни ме!Целуни ме!
За теб готов съм да живея.
За теб готов съм да умра.