В цялата гора настана мъртва тишина . Нямаше ги горските животни , нямаше по пътечките някой да премине и сякаш спускаше се някаква тъжничка картина .

Липсваше и Слънцето горещо навяващо спомени за горките игри и смешки на всичките животни , чакащи времето зловещо, отново да стане красиво и за тях игриво.

Но имаше една кралица – баба жаба викаха и те , а те бе и  горската царица, която като верен  обитател на горския поток беше и метеролог . И точно преди броени часове , тя заквака и предупреди всеки от гората , че ще започне да вали .Никой не се радваше на тази новина , никой не виждаше и капка ведрина в този силен макар и топъл летен дъжд , който изсипваше се наведнъж . Но дъжда макар на другите да не беше по вкуса , макар да се пазеха те от неизвестна сякаш някаква беда, баба жаба скачаше си във възторг и радостно приканванше всички , даже и мъничките птички да излязат малко те на ведрина и да освежат своите крила .

И един по един , като във дружина точно , малко преди самият дъжд и да премине излязаха всичките животни във редица , предхождани от бухала и много други птици да пробват да се освежат и дори да разберат , че с дъжда не грози ги никаква опасност страшна и дъжда , а той  права земята малко мокра , но спира тя да бъде прашна .

Така завърши този ден , дъждовен и необикновен за цялата горска дружина , от която разбраха мнозина , че дори да вали , дъжда може да те ободри .

И в края на тази Наша история , искам Да ви кажа деца без да развивам каквато и да е теория , че понякога послушате ли правилният Вий съвет , ще бъдете спокойни и радостни навред .